Лавини АБВ

Козирки

Козирките се образуват най-често по билата в планините в следствие на навяване на сняг от наветрен склон към подветрен. Освен, че козирките издават преобладаващата посоката на вятъра в даден район, те са нестабилни и трябва да бъдат избягвани, без значение дали се намирате под тях или над тях.

Лавинни пътища

Лавинен път е място, където може да се наблюдава лавина. Във вертикална проекция, лавинните пътища са разделени на три зони:

1. 1. Стартова зона: зоната, където лавините се отцепват. Основни характеристики на стартовите зони са наклон, изложение спрямо вятъра, изложение спрямо слънцето, релеф на земната повърхност, растителност и надморска височина.
2. 2. Зона на ускоряване: това е зоната, в която лавината набира скорост.
3. 3. Зона на спиране: зоната, в която теренът започва да се изравнява и лавината забавя скоростта си и спира.

В гориста местност, лавинните пътища са лесно разпознаваеми като ясно различими отворени просеки между дърветата. Дори, когато човек се намира в терен с нисък наклон или дори на равно, е много важно да бъде нащрек за лавини идващи от просеки над него.

Разпознаването на лавинни пътища е от критично значение за управлението на терена, в който се придвижваме.

Теренни капани

Теренен капан е всяка особеност на терена в планината, която увеличава негативните последствия от попадане в лавина.

1. Стръмни и тесни улеи и корита на реки, например, канализират снега от лавини и позволяват много по-съществени акумулации в дълбочина на сравнително малки площи.
2. Пресечен терен, с дървета и клек от своя страна, пък, може да доведе до по-сериозни наранявания, ако човек попадне в лавина.
3. Същото важи и за скали и скални прагове.
4. Равни участъци, непосредствено под стръмни склонове като езера, дупки и др. действат като ръчна спирачка на лавините и съответно акумулацията на снега от лавини се случва на едно място с голяма дълбочина.

Без да подозира човек може да се окаже в лавиноопасен терен. Много от пътеките в планините (особено летните маршрути) пресичат множество пътища на лавини от различна големина. Познанията за лавини и условията в планините са изключително важни не само за практикуващи зимни спортове, но и за пешеходни туристи. Както се вижда в това видео от нашите приятели от Национален Парк Пирин, човек може без да осъзнава да се окаже на пътя на лавина, макар на равно и далеч от нейната стартова зона. Затова винаги е важно да сме нащрек какво има над нас и дали има надвиснала опасност.

Кога се повишава лавинната опасност

Лавинна опасност съществува през цялото време в зимната планина. Колко е висока тя зависи от много фактори, но има някои конкретни условия, при които отцепването на лавини е по-вероятно.

Тежък снеговалеж

За тежък снеговалеж говорим, когато 30 см или повече са паднали за последните 24 ч или ако в рамките на няколко часа вали със средно 2 см / час.

От една страна количеството нов сняг само по себе си може да се отцепи като лавина тип снежна дъска при “подходящите” условия (температура и влажност) или да изтича като лавина от слабоспоен сняг (слъф) .

От друга, новият сняг добавя натоварване върху снежната покривка и по този начин “стресира” съществуващи слаби слоеве под повърхността и увеличава потенциала за отцепване на лавини в дълбочина.

Вятър

Вятърът пренася сняг от едно място на друго. При достатъчно силен вятър може да се образуват лав ини тип снежна дъска от навят сняг (навявки) на подветрените склонове.

Принципно правило е, че ако е имало скорошен пренос на сняг, има най-вероятно условия за лавини от навят сняг.

Един добър пример за подветрен (ляво) и наветрен склон (дясно) е северният ръб на вр. Тодорка:

Затопляне

Силното слънце, високите температури и валежите от дъжд: и трите имат дестабилизиращ ефект върху снежната покривка. След снежна буря, най-често падат лавини с настъпването на затопляне (температури близо или над 0°).

Заради слънчевата радиация на южните, източните и западните изложения често се наблюдава по-активно слягане на снежната покривка, както и по-често разтапяне на повърхността. Това води до ускоряване на процеса на формиране на снежни дъски, формирането на ледени кори на повърхността, както и отцепването на мокри лавини или такива от слабоспоен сняг (от точка).

Следенето на пътя на слънцето и очакваните му ефекти върху снежната покривка са от особено значение за безопасното придвижване в лавиноопасен терен.

Нестабилност на снежната покривка

Планината постоянно ни говори, така че когато сме в лавиноопасен терен ние сме длъжни да не спираме се оглеждаме и ослушваме. Съществуват редица предупредителни знаци, които ни подсказват за нестабилност в снежната покривка. Ако ги чуем или видим, планината ни подсказва сама да избягваме лавиноопасен терен, както и места с надвиснала над нас опасност. В същото време, ако не ги чуем или видим, това не е гаранция, че вероятността за лавини е по-малка.

Лавини

Най-точният знак за нестабилност е лавинната активност. Ако си свидетел на отцепване на лавин или скоро паднали и пресни отломки, то това е сигурен знак за нестабилност.

Цепнатини

Ясен сигнал за нестабилност е, ако видиш цепнатини или също наричани “пукнатини” или “цепки”, които се разпространяват под краката ти като паяжина от собствената ти тежест дори и на равен терен.

Рязко пропадане

Рязко пропадане или също често наричано “издишане” на снежната покривка под краката, особено ако е съпроводено от глух звук (на англ. WHUMPF), е резултат на колабиране на слой в снежната покривка. Такова пропадане индикира сериозна нестабилност и най-често, когато е на достатъчно стръмен терен, е директен причинител (спусък) на лавина.

видео от Avalanche Canada