Видове лавини, предизвикване, размери
1. Видове лавини
Най-общо лавините се разделят на две основни категории според своите характеристики и според условията, при които се наблюдават. Така нареченият тип повреда в снежната покривка може да бъде или слабоспоен сняг на повърхността или снежна дъска.
лавини от слабоспоен сняг (изтичане)
Лавини от слабоспоен споен сняг са изтичания от рехав, неконсолидиран сняг на повърхността на снежната покривка. Често наричани слъф (sluff), характерно за тези лавини, е че са със сравнително малки размери и по-малко опасни, отколкото лавините от снежна дъска. Въпреки това, в неподходящ терен, те също могат да застрашат човек.
лавини от снежна дъска
Лавините от снежна дъска са най-опасният вид лавини за хората. Те се случват, когато по-плътен слой сняг се отцепва и плъзва върху нестабилност в снежната покривка. Тази нестабилност наричаме “слаб слой”. Дъските стартират като плътни блокове, разчупват се на малки парчета и могат да наберат огромна скорост до 130 км/ч.
Отделно от тези две основни категории, козирките могат да бъдат третирани като вид лавини поради техният огромен разрушителен потенциал. Козирките представляват навят сняг и се образуват на подветрените страни на била, върхове и алпийски ръбове в планините. Състоящите се от тонове сняг, тези красиви структури могат да бъдат силно разрушителни надолу по пътя си и дори да предизвикат други лавини, ако се откъснат. Срутването на козирки става най-често под влиянието на атмосферни условия (затопляне или допълнително натоварване от нов сняг или пренос на сняг или дъжд) както и в следствие на човешко натоварване.
2. Какво предизвиква лавините
Отцепването на лавина изисква винаги “помощ”. Тази помощ представлява допълнително натоварване, което докосва слабото място в снежната покривка и освобождава снежната маса. Основните причинители на лавини са:
Естествено натоварване
Спонтанните лавини са предизвикани от естествени яления като допълнително натоварване от нов сняг, навят сняг или дъжд. Други причинители са рязко покачване на температурата или силна слънчева радиация.
Човешко натоварване
Лавини могат да бъдат предизвикани и от човек пеша, на ски, сноуборд, с моторна шейна или с друго превозни средство.
Снимка: Jordy Shepherd
Изкуствено натоварване
Използването на експлозиви е метод за изкуствено предизвикване на лавини. Това се прави от професионалисти с цел да се предпазят хора и/или инфрструктура от потенциално разрушителни лавини.
Снимка: Marmot Basin
3. Лавинни проблеми
За да добием по-добра представа за лавинната опасност в планината, е необходимо да вникнем в повече детайл за това какви точно лавини се очакват в даде ден, колко големи и къде бихме могли да се натъкнем на тях.
Разбивката на двете основни категории лавини в конкретни лавинни проблеми хвърля значително по-ясна светлина за условията и опасностите.
Разграничават се 9 лавинни проблема с ясно обособени характеристики за това кога, къде и как се формират.
Лавини от слабоспоен сняг
Изтичане от сух сняг
(Dry Loose)
Сух сняг на повърхността, който стартира от точка и събира още сняг надолу по пътя си. Също наричан слъф.
Изтичане от мокър сняг
(Wet Loose)
Мокър сняг на повърхността, който стартира от точка и събира още сняг надолу по пътя си. Също наричан слъф.
Как изглежда
Снимка: Иво Стоилков
Лавини от снежна дъска
Дъска от пресен сняг
(Storm Slab)
Плътна дъска от мек нов сняг. Формира се по време на буря.
Как изглежда
Снимка: Jordy Shepherd
Навята дъска
(Wind Slab)
Плътна дъска от локално навят сняг в следствие на пренос от вятър.
Как изглежда
Снимка: Бранислав Бранков
Снимка: Skiato
Упорита дъска
(Persistent Slab)
Плътна дъска от нов или стар сняг, който е слабо свързан с упорит слаб слой и връзката между тях не оздравява или оздравява много бавно през времето.
Дълбока дъска
(Deep Persistent Slab)
Дебела и плътна твърда дъска от стар сняг, който лежи върху упорит слаб слой от началото на сезона. намира се в долната част на снежната покривка или близо до земята.
Мокра дъска
(Wet Slab)
Плътна дъска от влажен или мокър сняг. Характерни са тежки отломки и липса на прашен облак.
Основна дъска
(Glide Slab)
Цялата снежна покривка се плъзга по земната повърхност, след което се разчупва и продължава по склона надолу.
Как изглежда
Снимка: Владимир Вукадинов
Откъсване на козирка
(Cornice fall)
Надвиснала маса от уплътнен навят сняг се откъсва и продължава по склона надолу като лавина.
4. Къде се наблюдават
С цел по-голяма прецизност, когато говорим за лавинна опасност и конкретни лавинни проблеми, е важно да уточняваме за кой планински пояс се отнасят те. Има различни критерии, по които се категоризира поясността като за нашите цели най-удачно е да се използва вертикалното зониране според типа растителност:
Пояс | Код | Височина | Растителност | Описание |
Алпийски пояс | АЛП | 2400+ м | Тревна | Алпийският пояс са високите, голи терени в планините, където отсъстват дървета. По отношение на лавинната опасност, там обикновено валежите са по-интензивни, ветровете са по-бурни и слънчевата радиация е най-силна. Особености на терена като ръбове, улеи, “чаши” и “купи” са директно изложени на атмосферните условия, което увеличава риска от формирането на проблеми в снежната покривка. |
Преходен пояс | ПП | 2000 м – 2400 м | Тревна, клек, хвойна, храсти, единични иглолистни дървета | Преходният (субалпийски) пояс, между алпийския и горския или линията на горската растителност, се характеризира с редки гори и големи площи без растителност. В този пояс липсват “защитните” ефекти на гъстите гори и същевременно действието на атмосферните условия като валежи, вятър и слънце са почти толкова интензивни колкото в алпийския пояс. Поради лесния си достъп особено от планиниските курорти, лавинната опасност тук е силно подценявана от човека и често води до тежки инциденти. |
Горски пояс | ГП | под 2000 м | Иглослистни и широколистни гори | Горският пояс започва от долините и свършва там, където горите оредяват. Характеризира се обикновено с по-плитка снежна покривка и по-слаба лавинна активност. Високите и стари дървета от една страна действат като “котви” в снежната покривка и прекъсват разпространението на слаби слоеве, а от друга, възпрепятстват негативните ефекти от вятъра и слънцето. Все пак гъстите гори не трябва да се подценяват – лавини често падат в отворените просеки, където липсва растителност или тя е рядка |
5. Размери
Големината на лавини се измерва на базата на техния разрушителел потенциал на скала от 1 до 5, като 1-иците са сравнително малки и безопасни лавини, а 5-ица е най-голямата лавина, позната на човека. Оценката за размера на дадена лавина е функция от конкретния лавинен проблем и какви щети може да нанесе тя на различни обекти в прогресия от човек, кола, и къща до гора и цяло населено място. Ето и подробната международна скала:
Потенциал за разрушение от лавината | Типична маса (тонове) | Типична дължина на пътя (метри) | Типично ударно налягане (kPa) | |
1 | Сравнително безопасна за хора | < 10 т | 10 м | 1 kPa |
2 | Може да зарови, нарани и убие човек | 100 т | 100 м | 10 kPa |
3 | Може да зарови и унищожи кола, да повреди камьон, да разруши слаба дървена постройка или да пречупи няколко дървета | 1000 т | 1000 м | 100 kPa |
4 | Може да унищожи вагон на влак, тежкотоварен автомобил, няколко сгради, или големи участъци от гора (до 4 ha) | 10 000 т | 2000 м | 500 kPa |
5 | Най-голямата позната лавина. Може да унищожи село или голяма горска площ от приблизително 40 ha. | 100 000 т | 3000 м | 1000 kPa |