Опасномер

Самооценка на лавинната опасност, когато липсва лавинен бюлетин

“Опасномер” е лесен инструмент, който ти помага да направиш сам оценка за степента на лавинна опасност за определена локация, където липсва лавинен бюлетин.

Опасномер те прекарва през няколко прости стъпки, за да синхронизираш информацията, с която разполагаш, от актуалната прогноза за времето, архивните метеоданни и наблюденията от планинската информационна мрежа и сам да стигнеш до заключение за приблизителната степен на лавинна опасност.

Този инструмент (Dangerator) е специално разработен от нашите приятели от Avalanche Canada. В комбинация с информацията от тяхната платформа за споделяне на наблюдения, той е основен метод за оценка на лавинната опасност в огромните планински терени в Канада, които не могат да бъдат покрити напълно и с достатъчна точност от лавинните им бюлетини.

Процесът стартира винаги със ЗНАЧИТЕЛНА (3) степен на лавинна опасност. Оттук е необходимо да минеш през няколко въпроса, за да определиш дали локалната лавинна опасност ще остане ЗНАЧИТЕЛНА, ще се покачи на ВИСОКА (4) или ще падне на УМЕРЕНА (2).

Опасномер изключва НИСКА (1) или МНОГО ВИСОКА (5) лавинна опасност.

Имай също предвид, че Опасномер е създаден като помощен инструмент през зимата, а не през пролетта, когато условията могат да се променят много бързо дори в рамките часове.

Надяваме се този туул да ти е полезн в преценката на лавинна опасност!

Забавлявай се в планината, но бъди разумен и се върни жив и здрав.

Стъпка 1:

А. Има ли “Критично натоварване”?

Критично натоварване се отнася до тежестта, която се е натрупала или ще се натрупа върху снежната покривка. Това може да бъде нов снеговалеж, дъжд или навявания в резултат на умерен до силен вятър.

Вземи предвид прогноза за времето за самия ден в комбинация с информацията за предходните 24 ч. Това дава възможност да анализираш наблюдения за период от 36 ч.

Има ли 30 см или повече нов снеговалеж, силен вятър или дъжд в този времеви диапазон? Всеки един от тези фактори допринася за критично натоварване.

Ако се чудиш къде можеш да намериш тази информация, започни с Метеоданни и от падащото меню курорта, който те интересува. В таба архивни данни – избери станцията, която е най-близка до локацията, където планираш да ходиш, за да видиш какво се е случвало с времето през изминалите дни. В таба данни от полигон можеш да видиш новия снеговалеж в колона HST.

Мануалните измервания на полигони има за момента само за района на ски-зоната над Банско и на Витоша.

Провери внимателно прогнозата за деня и колко нов сняг се очаква. Добави количеството към снеговалежа през последните 24 часа. Ако сборът е над 30 см, лавинната опасност е ВИСОКА (4).

Ако няма критично натоварване, преминаваме към втория важен въпрос:

Б. Има ли “Критично затопляне”?

Критично затопляне е когато температурата е близо или над 0°.

Ако ще вали дъжд, където планираш да ходиш, също се брои за критично затопляне. Отново обърни внимание на актуалната метеопрогноза за времето, както и на архивните метеоданни за избрания от теб курорт. Ако температурата на въздуха е била над 0 или се очаква да бъде в планирания ден, имаме критично затопляне и лавинната опасност също се повишава на ВИСОКА (4).

Ако си отговорил с “не” и на двата въпроса, преминаваме към следващата стъпка.

Стъпка 2:

А. Имало ли е “Скорошно натоварване”?

Скорошното натоварване се различава от критичното натоварване по това, че се отнася за натоварване на снежната покривка, натрупано в последните 48 часа.

Погледни отново в арвихните метеоданни дали през последните 48 часа е имало натрупване от 30+ см сантиметра нов сняг (за Банско и Витоша тази информация можеш да намериш в таба данни от полигон) или умерени до силни ветрове (над 7 м/с) или валежи от дъжд.

Ако определиш, че е имало скорошно натовране, тогава лавинната опасност остава ЗНАЧИТЕЛНА (3).

Ако е нямало скорошно натоварване, отиваме към следващия важен въпрос:

Б. Има ли условия за лавини тип снежна дъска?

Най-сигурно е да провериш актуалните наблюдения от други хора в ПИМ за района, в който планираш да ходиш. Също полезно е да провериш за подобна информация в съседни райони, планини и курорти. За Банско например можеш да провериш таба Лавинна актинвност, където се описват подробно наблюдаваната в района лавинна активност.

Ако е имало скорошни лавини тип снежна дъска, нивото на опасност също остава ЗНАЧИТЕЛНА (3).

Ако е нямало такива, продължи към последния въпрос от Стъпка №2, а именно:

В. Има ли информация за упорита нестабилност (упорти слаб слой)?

Както знаеш снежната покривка се състои от слоеве с различна здравина и плътност. Макар и да претърпяват постоянна трансформация, някои слоеве остават слаби за по-дълго време. Този проблем е труден за идентифициране и ако не можеш със сигурност да изключиш съществуването им, по-безопасно е да заключиш, че има такива.

Най-добре разгледай отново внимателно наблюденията за района в ПИМ и разпитай други планинари, които са прекарали време в планината през последната седмица-две.

Обръщай особено внимание на описания като “лесно”, “внезапно”, “издишане”, “пропадане”, “цепене”. Всички те индикират за съществуването на упорита нестабилност.

Бъди нащрек за всякакви публични предупреждения за лавинната опасност на сайта ни и следи социалните мрежи.

Ако прецениш, че има или е възможно да има “упорит слаб слой”, оцени лавинната опасност със степен ЗНАЧИТЕЛНА (3) и подхождай с особено внимание в избора си на терен и обръщай специално внимание на потенциалните последствия от избрания терен, в случай че се активира лавина върху слабия слой.

Ако нямаш възможност да събереш достатъчно информация, за да отговориш на който и да е от въпросите в Стъпка №2, отново оцени опасността като ЗНАЧИТЕЛНА (3).

Ако с увереност можеш да кажеш, че не е имало А. Скорошно натоварване, няма признаци за Б. Лавини тип снежна дъска и към момента няма знаци за В. Упорит слаб слой, тогава можеш да намалиш степента на лавинна опасност на УМЕРЕНА (2).

Отказ от отговорност

Туризмът в зимната планина крие множество рискове, като един от най-големите сред тях е свързан с излагането на лавинна опасност. Методи и протоколи като тези не могат да елиминират рисковете, но могат да помогнат за по-доброто им разбиране и управление. Нито една от тези методологии не замения опита, обучението и избора на отговорни и опитни спътници в планината.