Запиши се за бюлетина
и получавай актуална информация за условията, наблюдения и новини
Превод на речника на европейските лавинни служби (EAWS). Определенията тук са тези, които БЛА използва в бюлетините и в материалите си.
Б В Г Д З И К Л М Н О П Р С Т У Ф Ш
Предпазна мярка на терена, изразяваща се в спазване на разстояние между членовете на групата, движеща се в лавиноопасен участък, с което се минимизира рискът от предизвикване на лавина.
Разстоянието, което трябва да спазват помежду си членовете на група, движеща се в лавиноопасен район. При изкачване то е от порядъка на 10м, а при спускане – значително повече.
Високата издължена част на планината.
Внезапно напукване на снежната покривка, ясен знак за напрегнатост и нестабилност на снежната покривка.
Събитие, което ще се случи с вероятност повече от 50%.
Промяна на формата на снежните кристали по време на валежа в резултат от действието на вятъра. В българската специализирана литература този метаморфизъм е обединен с разрушаващия метаморфизъм.
Райони над 3000м.н.в. (предимно райони с ледници).
Райони с определена надморска височина (с точност 100м)
Температурата на влажния сняг е 0°С, оформя се добре и лесно снежна топка като при това вода не се отцежда.
Височината на водения стълб, получена от стопяването на единица сняг (измерена в мм).Водният еквивалент на 20см снежен образец при плътност 100кг/м – 20мм. При плътност 500кг/м – 100мм.
Събитие с вероятност за случване, ненадвишаващо 50%.
Големината на лавината се определя от възможността й за поражения и от дължината и.
Големина 1: Свличане – минимална опасност от затрупване. Обикновено снежната маса спира някъде по склона (преди дъното му).
Големина 2: Малка лавина – би могла да затрупа, нарани или убие човек. Обикновено, снежната маса спира в дъното на склона.
Големина 3: Средна лавина – може да затрупа и повреди кола, може да повреди камион. Може да повреди малки сгради да изпочупи няколко дървета. Снежната маса може да премине през равен терен (с наклон доста под 30⁰) до 50м.
Големина 4: Голяма лавина – може да затрупа и повреди ж. п. линия, голям камион, няколко сгради, част от гора. Снежната маса може да премине през равен терен (с наклон значително под 30⁰) и да достигне дъното на долината.
Големина 5: Много голяма лавина – би могла да промени релефа, да нанесе бедствени щети.
Разстоянието между линията на откъсване и долната граница на лавината.
Надморската височина където свършва гората.
Дебелината на снежната дъска по линията на откъсване, измерена вертикално.
Дебелината на снежната покривка, мерена вертикално.
Дебелината на откъсналата се дъска по линията на откъсване измерено под прав ъгъл спрямо склона.
Количеството на ново навалял сняг за изминалите 24ч.
Дават отражение на лавинната опасност през деня. Лавинната опасност може съществено да се променя през деня. Условията пролетно време са типични за това: след ясна нощ, лавинната опасност е ниска сутринта. С напредването на деня, вследствие повишаващата се температура тя се увеличава.
Големи, кухи, с плоски стени кристали, получени от значителен температурен градиент в снежната покривка.
Цялата дължина, измерена от най-високата част на линията (точката) на откъсване до най-ниската част на лавинния конус.
Слой от твърд компактен сняг, образувал се от процес на топене и замръзване. Тя повишава здравината на повърхността на снежната покривка.
Здраво захваната снежна маса по подветрените части на дървета, стълбове и електропроводи в резултат от валеж, мъгла и вятър.
Маршрут, в близост до лавиноопасен склон.
Типичен звук когато в снежната покривка слабият слой подава. Признак за много нестабилна снежна покривка.
Възможността за понасяне на товар без да се разруши. Зависи от качеството на връзките между кристалите.
Натрупан през последните години сняг по ледниците силно променен от многократно разтопяване и замръзване, както и от натоварването от падналия отгоре му сняг. Виж “Фирн”.
Лавина предизвикана от хора, експлозиви, машина.
Изложен на въздействието на вятъра, слънцето, лавините или друга опасност.
Посоката, към която гледа един склон. Например: северният склон гледа на Север.
Участъци от пътища, жп линии или други съоръжения, изложени на лавинна опасност. Понякога са на пътя на лавините.
Снежната покривка излъчва в атмосферата дълговълнова емисия. При ясно небе повърхността на снежната покривка се охлажда до -20°С.
Без промяна на температурата по цялата дебелина на снежната покривка. Типично за снежната покривка през пролетта когато температурата на снега е 0⁰С. Снежната покривка често е влажна или мокра и губи своята здравина.
Промяна на снежните кристали при голям температурен градиент до получаване на фасетирани кристали или чашковидни такива.
Снежен слой от фасетирани кристали е слаб и понижава здравината на снежната покривка.
Забележка: този процес се ускорява в сенчести места при тънка снежна покривка и голям температурен градиент. Това може да компрометира здравината на цялата снежна покривка. Този метаморфизъм може да протече и в горния слой на снежната покривка при ясни нощи и на сенчести склонове.
Натрупване на снежна маса от вятъра по ръбовете на планината към подветрената им част.
Количеството паднал през деня сняг разположен върху снежна покривка образувана за определен период от време, например 3 дена.
Виж “Уякчаване на снежната покривка”.
Тънък повърхностен твърд слой, образуван от процес на топене и замръзване или от вятър.
Ново навалялия сняг натоварва съществуващата снежна покривка и поради това увеличава лавинната опасност. При неблагоприятни условия, като наличие на слаб слой, силен вятър, ниска температура дори няколко см., нов сняг може да бъде критичен. При благоприятни условия, като стабилна снежна покривка, слаб вятър дори 50см, нов сняг не е проблем.
Малки сферични зърна, получени от закръгляването на снежните кристали (разрушаващ метаморфизъм). Едрината им е между 0,2 и 0,5 мм.
Стръмна тясна долина спускаща се от билото, върха или ръбовете на планината. Създава предпоставки за натрупване в него на снежни маси.
Стръмен, вдлъбнат по дължина на склона терен, в който има предпоставки за натрупване на снежни преспи.
Бързо движеща се снежна маса с количество надвишаващо 100 куб. м. и дължина на пътя минимум 50м.
Тип лавина (от сух или мокър сняг) при липса на връзки между кристалите (типично за ново навалял сняг). Има крушовидна форма.
Лавинният бюлетин дава подробна информация за състоянието на снежната покривка и лавинната обстановка. Лавинната опасност е определена в съответствие с Европейската скала за лавинна опасност.
Разположението на снежната маса след спиране на лавината. Често, тази маса продължава да личи по-дълго време.
Зоните в които хората са застрашени от лавина.
Внимание: Обикновено в лавинния бюлетин се дават зоните, в които хората могат да предизвикат лавина.
Тънък леден слой в снежната покривка образуван след паднал дъжд или процес на топене/замръзване. Не се различават отделни кристали.
Висящ ледников лед, който се отчупва и движейки се по стръмния терен увлича снежна маса, която може да се превърне в прашна лавина.
Ледените лавини могат периодично да предизвикат големи разрушения.
година място
1895 Алтелс (Швейцария) 6 загинали, 158 глави добитък
1965 Матмарк (Швейцария) 88 загинали
1970 Хуаскаран (Перу) 18 000 загинали
Части от релефа с размери от няколко метра до 20м.
Когато температурата на снега достигне нула градуса, се получава смес от ледени кристали и вода.
Структурата на зърната е слаба, но се уякчава когато замръзне.
Процес, който променя снежните кристали в снежната покривка по форма и размери.
Ново навалял сняг с много малка плътност.
Терен с наклон над 40°.
Район, в който има няколко места с образуване на лавини.
Този термин обикновено се използва при описание на 4 и 5 степен на лавинна опасност.
Лавина от мокър сняг. Движи се доста по-бавно от сухите лавини
Температурата на снега е 0°С, но при направа на снежна топка се отцежда вода.
Наклонът се мери по линията на падане в най-стръмната му част използвайки карта с М 1:25 000 или на терена.
Връзките между кристалите започват да се разрушават, в резултат на което товароносимоста на снежния слой намалява.
Снежната покривка се състои от пластове, всеки от които се характеризира със своите свойства (плътност, форма и едрина на зърната, температура, съдържание на влага).
Напрежения във връзките между зърната в снежния слой, породени от теглото и пълзенето на горните снежни слоеве.
Появява се на повърхността на снежната покривка при стъпване върху нея.
Сняг, при който сцеплението между кристалите е нищожно (кохезионните сили са много слаби).Този термин се използва за дълбочинен скреж, повърхностен скреж, току що навалял сняг при много студено и тихо време.
Височината над морското ниво от която вали сняг. Сняг обикновено вали около 300м под нулевата изотерма. По време на интензивен валеж или в затворени долини сняг може да вали и на около 600м под нулевата изотерма.
Прясно навалял сняг, чиито кристали са с непроменена първоначална форма. Много слаби връзки между кристалите, чиито размери са между 1-3 мм.
В лавинния бюлетин обикновено се споменава “период на снеговалеж”.
Височина над морското равнище,на която температурата на въздуха е 0°С.
Райони, защитени от лавини и други опасности чрез технически или други временни мерки.
Резултат от транспортната дейност на вятъра. Пренесеният от вятъра сняг обикновено образува плътни слоеве в подветрените части на склоновете, често със слабо свързване с долния слой. Райони, склонни към образуването на преспи са улеи, вдлъбнатини в терена, падове на склона, подветрената част непосредствено под линията на ръба.
Големина на снежните преспи (дебелина):
Степен (пространствен размер) на образуване на преспите:
Склонове, по които снегът се е стопил до земята.
Условия, обстоятелства или процес,резултатът от които може да бъдат повреди или наранявания.
Най-ниската видима част на скалите. Теренът под скалите обикновено е много стръмен.
Най-ниският слой от снежната покривка, граничещ със земята.
Общ термин за вид лавина, обикновено случваща се през пролетта, при която се наблюдава в снежната маса част от почва и други примеси. Това са плъзгащи лавини, понякога са пластови лавини, които се отцепват когато най-долният слой е слаб и се разруши.
Лавина, при която се отцепва цялата (по дебелина) снежна покривка.
Обикновено това е вдлъбнатина със закръглена или продълговата форма където има склонност за натрупване на преспи (навеища).
Място от склона където наклонът на склона става изведнъж по-стръмен. На тези места се образуват снегонавявания.
Много остро било.
Откъсване на снежен слой (дъска) от снежната покривка по планински склон. Слабото свързване между снежните слоеве предпоставя образуването на пластова лавина. Пропукването е с остри ръбове под прав ъгъл спрямо плъзгащата се повърхност.
Когато плъзгането на движещата се снежна маса започне да се ускорява, тогава движещата се маса се превръща в лавина. Откъсването може да стане по всяко време на денонощието.
Бавно движение на цялата снежна покривка върху равен или мокър терен със скорост от няколко мм. до м. за ден. В резултат, може да се появи пукнатина.
Количеството сняг в единица обем. Обикновено се мери в (кг/м³). Плътността на снега варира в широки граници.
Тип сняг Плътност (кг/м³)
Снежната маса се плъзга/изтича по терена. В противовес на прашната лавина, при която снежната маса се движи главно по въздуха.
Тънки плоски кристали, образувани от кристализация на излизащата влага на повърхността на снежната покривка.
Образува се през ясни и студени нощи. Веднъж покрит с нов сняг, повърхностният скреж образува много слаб слой, който може да бъде причина за пластова лавина.
ПОВЪРХНОСТНА ПЛАСТОВА ЛАВИНА (съвпада с понятието -пластова лавина)
Лавина при която се откъсва само част от цялата дебелина на снежната покривка.
Напукан повърхностен снежен слой.
На такъв склон се натрупва сняг от влиянието на вятъра. Понякога там дебелината на снежна покривка е няколко пъти по-голяма от средната дебелина.
Повърхността, по която се плъзга лавината (може да бъде и земя)
Внимание: Да не се бърка с понятието “слаб слой”.
Обикновено, лавини се предизвикват при голямо допълнително натоварване и в изолирани случаи – при малко допълнително натоварване.
Забележка: Терминът се използва при Европейската скала за лавинна опасност и в дневните лавинни бюлетини.
Лавина (често пластова), чието движение е по въздуха със скорост 100-300 км/ч.
Предхожда се от компресирана въздушна вълна, предизвикваща големи поражения.
Най-ниската част между ръбовете, билата, върховете.
Там скоростта на вятъра се увеличава, респективно се натрупват снежни преспи.
Предизвикване на лавина от допълнително натоварване от скиор, сноубордист, които не са на пътя на лавината. Независимо от това, може да се случи лавината да засегне и тях.
Снегът, преместен от вятъра.
Склон, на който се е натрупало голямо количество сняг от вятъра.
Външно облъчване, достигащо снежната покривка.
Късовълновото излъчване е предимно резултат от отражението на снежната покривка (до 90%), в зависимост от вида на снега. Оставащата в горните слоеве ги затопля и е възможно частично разтопяване.
Дълговълновата радиация (инфрачервеното излъчване) почти изцяло се поглъща от снежната покривка.
Пренос на енергия чрез електромагнитни вълни с различна дължина (късовълнова радиация – видима светлина, дълговълнова радиация – термично излъчване)
Слаб слой в снежната покривка, който се разрушава при претоварване на снежната покривка.
Процес на трансформация на сухия сняг в снежната покривка при малък температурен градиент.
Районите са силно повлияни от ветровете.
Допълнително обяснение: Често терен, в който по-стръмен склон преминава в по-малко стръмен. Стръмни склонове каменни тераси несвързани с главния ръб на планината. Няма ясна граница между съседни на ръбовете райони и отдалечените от тях, това е преходна зона.
Райони, обхващащи няколко долини.
В лавинните бюлетини, регионите най-общо са подразделени по климатични и географски признаци.
Вероятност от поява на опасност, евентуални щети.
В лавинния бюлетин се използва понятието “лавинна опасност” –
а не “лавинен риск”.
Снегът е свързан, ако снежните частици (кристали) са така уплътнени, че внимателно изрязан снежен блок не се разрушава.
Свързания сняг се образува от транспортната дейност на вятъра и/или в резултат от закръгляване на снежните кристали.
Процес при който снежните кристали се свързват помежду си, което води до уякчаване (стабилизиране) на снежната покривка. При по-високи температури на снега, свързването протича по-бързо. Свързването на кристалите се наблюдава навсякъде в компресирания сняг, като например: в снежната топка, снегът от лавинния конус, снегът от стари ски-следи.
Склоновете в сянка, които не се огряват или много малко се огряват от слънцето. Обикновено това са северните склонове.
Забележка: Това е типично за северните склонове особено през месеците декември и януари когато слънчевите лъчи падат много косо (за разлика от пролетта).
По-постоянна сянка може да се хвърля и от някои по-масивни върхове и върху планински участъци с произволно изложение, така че не само северните склонове могат да бъдат сенчести.
Снежна покривка или снежен слой, показващи тенденция за откъсване при допълнително натоварване.
Слаби връзки между кристалите вътре в слоя.
Слоеве в снежната покривка с малка здравина, в които може да се появят пукнатини и да се разпространят. Типични слаби слоеве са слоеве от дълбочинен скреж, затрупан повърхностен скреж.
Терен, силно повлиян от директното слънчево греене. Типични слънчеви склонове са източните, южните, югоизточните, югозападните, западните склонове в зависимост от ъгълът на огряване.
Постепенно (бавно) намаляване дебелината на снежната покривка в резултат от закръглянето на снежните кристали, от влиянието на тежестта на горните снежни слоеве. Като резултат – повишава се здравината (стабилността) и плътността на снежната покривка.
Вдигнат от вятъра сняг по линията на ръбовете.
Долната топографска граница на постоянната снежна покривка.
Отложеният върху земната повърхност сняг, обикновено в множество от слоеве.
Достатъчно здрав горен снежен слой за да издържа допълнително натоварване.
Форма на снежната повърхност,образувана от преноса на сняг от вятъра.
Образувания по повърхността на снежната покривка от влиянието на вятъра. Обикновено повишават стабилността на повърхностния слой.
Издължени ръбове по повърхността на снежната покривка, образувани от вятъра. Указват посоката на вятъра. Да не се бъркат със снежните навевки.
Образува се от кристали с познаваема форма (кристали с частично променена в различна степен първоначална форма поради физико-механични причини).
Едри закръглени кристал, получени от метаморфизъм на топенето и замръзването, често обединени в големи групи. Едрината на зърната е от 0,5/ 3мм.
Лавина, която пада без допълнително външно натоварване.
Виж (повишаваща се якост на снежния слой).
Способността на снежната покривка да издържа вътрешни и външни натоварвания. Стабилността се определя от якостта на снежната покривка срещу напрежението вътре в снежния слой.
Снежни слоеве, образувани от предишни снежни валежи. Старите снежни слоеве са от променени (от протекла метаморфоза) кристали.
Мястото на терена където се откъсва лавината.
Терен с наклон, надвишаващ 30°, без значение от видът му.
Специфична валежна форма, образуваща се в атмосферата от отлагаща се преохладена влага върху снежните кристали. Размерите на зърната могат да достигнат до около 5 мм.
Промяна на температурата за единица височина.Обикновено, в снежната покривка се мери с [ °C/см],а в атмосферата се мери с [ °C/м].
Снегът, който се премества от вятъра над образувалата се снежна покривка.
Снегът, който се премества от вятъра.При сила на вятъра до 4 м/с може да се премества не уплътнен (рехав) сняг, при скорост над 10м/с може да се премества по-плътен сняг.
Връзките между кристалите се подобряват, което води до по-голяма товаро-носимост на снежния слой.
Обикновено това са големи и много големи лавини, които стигат до дъното на долините.
Кристали с плоски стени, получени от протичане на конструктивен (изграждащ) метаморфизъм.
Натрупан сняг през последните години, най-вече по ледниците, трансформиран и уплътнен вследствие на топене и замръзване, както и от натоварването на горния слой сняг. Обикновено се описва като размекнала кора с напредването на сезона.
Много тънък слой на повърхността на снежната покривка, формирана от взаимодействието на слънчевото греене, топенето, вятъра и радиационното изстиване на снежната покривка.
Максималното разстояние между страничните граници на дъската.
Вижте също скалата за лавинна опасност и лавинните проблеми.