Лавина на Резньовете, 08.03.2023

Три момчета, аз (Г.), К. и М., решаваме на този ден да отидем да спускаме улеите на Резньовете на Витоша. Планът е да направим едно спускане рано сутринта, да отидем до Алеко, за да може К. и М. да проведат мийтинги от работата си, и след това да се качим за още едно.

Срещаме се в 7:00 на Козата на Драгалевци, до 7:50 сме вече тръгнали от Алеко нагоре и към 9:00 сме на входа на улеите. През цялото изкачване се наблюдава силен Ю/ЮЗ вятър, който очакваме да е заредил склона. Решаваме даспуснем 4 улей (Булеварда), като преди това тестваме най-стръмната част. С К. подготвяме опорна точка и аз се спускам в улея, осигурен с въже. Правя 2 диагонала със ските, като многократно спирам и подскачам на едно място, за да активирам потенциалната лавина. Снегът не помръдва, няма никакви признаци на опасност. Разваляме установката, предпазливо спускаме улея и се прибираме доволни в Алеко навреме за мийтингите в 10:30.

Мийтингите продължават по-дълго от очакваното и тръгваме отново нагоре чак към 12, стигайки улеите отново към 13. Вятърът не се е променил, но облачността е силно разкъсана от сутринта насам и слънцето вече здраво е напекло нашите склонове, които са със И/СИ изложение. Температурата е около и над нулата. Решаваме този път да пуснем 3 улей. С К. плануваме отново да тестваме снега чрез опорна точка, но непосредствено преди спускането М. траверсира безпроблемно входа на улея, при което размисляме. При свалянето на коланите от малка навявка до К. се отцепва снежна дъска с диаметър 40на см и дълбочина 10 см. Отбелязваме случилото се, но не правим нищо по въпроса. Най-лесното влизане в улея е чрез траверс в скиорско ляво и непосредствен завой надясно, за да се избегнат 2 големи скални прага. Влизането е силно навято, докато в скиорско дясно, където сме ние, се наблюдава по-скоро фирнован сняг. 

М. пожелава да влезне в улея, прескачайки праговете, и аз решавам да мина под тях, за да го наблюдавам отстрани. Траверсирам наляво, придържайки се към скалите над мен, при което часто то склона скиорско лявона улея и от К. и М. (които бяха застанали на безопасни точки) се отцепва по ширина (~7/8 метра) и тръгва заедно с мен надолу. След първоначалния шок директно активирам лавинната си раница и балонът се надува около мен. Скоростта и дълбочината на лавината не са големи, но снегът минава през 2 малки скални прага по-надолу, преди да спре около 150 м. надолу в средата на улея (пътят може да се види в заглавната снимка). Въздушният балон ми помага да остана на повърхността и ме предпазва от контузии. Отделно имам късмет, че големината на 2та прага е не повече от 1.5-2 м. М. и К. наблюдават случващото се и се подготвят за спасителна операция, като единият остава където е, за да звънне на ПСС, а другият тръгва след мен. И двамата са в готовност за търсене. При спирането на лавината се изправям и им махам, че съм добре и невредим, и те слизат при мен. Предпазливо се измъкваме от улея. Единствената щета е напречно сцепване на сърцевината на едната ми ска. В снимката долу могат да се видят линията на отцепване на лавината и точката, в която аз спрях заедно с нея. 

Още същия ден правим многократно анализ на инцидента и обсъждаме къде сме сбъркали. Стигаме до заключението, че основната ни грешка беше изобщо да ходим на тези И/СИ склонове за второ спускане толкова късно през деня, след като слънцето вече е напекло снега и температурата значително се е качила. На второ място стои липсата на концентрация и сваления ни гард при мисълта, че вече сме го пуснали веднъж по-рано, че не ни се занимава отново да тестваме и че сме „в група“ и поради това сме „в безопасност“. Може да се обобщи че при това второ спускане направихме обратното на това което направихме при първото спускане (комуникация, тест, план и обсъждане на условията). Пренебрегването на сцепилата се малка дъска преди спускането е ясно доказателство за това. Не на последно място лоша шега ни изиграха липсата на ясно изразен план за второто спускане (реално имахме идея да пуснем 1 улей, защото по-слабо го пече, но вместо това отидохме на 3тинезнайно защо), и недостатъчната комуникация (аз реших че ще чакам М. под праговете и тръгнах прибързано, изключвайки възможността да го обсъдим).

Имахме голям късмет, че се отървахме от опасната ситуация безнаказано, и времето ще покаже доколко сме се поучили от грешките си. Дотогава се надяваме горният текст да предотврати други да допуснат същите грешки.